Мамина мечта
От Джина Маркова-Прат

Под старата ябълка мама седеше превита

от спомени сякаш бе натежала.
И спомни си първата рожба повита
как стискаше тя до гърдите.
След първата щерка последва и втора
И радостта й беше голяма,
голяма, но някак непълна,
 за своя гордост син искаше мама.
Годините бързо летяха,
парички във кърпа тя свива.
И все за сина си мечтае,
за него за колело събира.
И реши мама косичките нежни
И панделки на щерките връзва,
Но пак през дългите нощи снежни.
Мечтата за сина не й омръзва.
             Мечтата й бе тъй голяма,
             Отвътре сякаш пламти,
             На трето дете реши се мама
             И молитвата й Бог уважи.
             Мечтите й пак не спряха,
             Напротив, дори удвоиха.
             Какъв ще стане синът на мама?
             Картини нови пред очите й се разкриха.
             Растеше той здрав и хубав,
             А мама мечтае с любов.
             На всичко за него готова,
             Откликва на всеки негов зов.
             Коляно ожулено връзва
             И тениски мръсни пере,
             И никак не и омръзва,
             А просто от радост ще зареве.
            Детето върви умно и кротко,
            Наистина Божи дар,
            Сърцето й пълни със радост
            В живота й свети кат фар.
           И тъй във мечти животът й мина.
           Само докато се огледа
           Порастнало бе момчето,
           Със свое семейство до него.
          Под старата ябълка мама седи,
          Животът й кат на лента минава.
          За нищо тя не се кори,
          Само едната радост остана.
          И пак си мечтае за него мама,
          Но този път нова мечта:
          Как в Божата свята десница
          Любимият син ще остави тя.