Среща
от Джина Маркова-Прат
Отварям очи за новия ден-
не зная какво ме чака,
отдавна вече никой не спи до мен,
само котката се тай в полумрака.
В началото беше съпръгът, а после детето,
сега вече няма никой до мен,
не знам дали да почна денвник да водя
със разговор мастилено откровен.
И тъй в себе си аз погледнах спокойно и бавно
и там в дълбини непознати за мен
мойта безсмъртна душа аз видях за пръв път
във синьото утро на този красив ден.
