Преди всичко това ( по Еклисиаст 12:6)
от Джина Маркова-Прат

 

Преди да се скъса сребърната верижка

и да се счупи златната чаша,

преди да изпиеш до край отброените дни,

преди твоето тяло, веднъж толкоз красиво

да стане на пръст преди да усетиш дори.

Преди да преминеш в неизвестното отвъдно

и се огледаш в огледалото на вечността,

преди духът ти да се върне при Бога,

отчет да даде за омразата и за любовта.

Тогава ще видиш ти всичко от горе

и сълзи ще рониш за непростени злини,

за толкоз възможности неосъщетсвени,

пропуснати в бяг за пари.

Тогава ще видиш по-друго могло е да бъде

и не само с хляб се живее в света,

че Бог непрестанно от кръста те гледа

и простичко пита : ” До кога така?”

Преди да е късно, непоправимо,

преди за теб да се свърши света,

сам претегли си съдбата,

че после ще е много късно за това!