Спомени

От Джина Маркова-Прат

 

Седя и мисля си, че в залеза на мойте чувства душата ми последна котва спусна,

сърцето ми преуморено и отпуснато не може да приеме нищо,

препълнено с житейски болки, накъсано след безполезни битки,

отронва малките червени капки, които нямат сила даже да се движат,

а бавно спускат се изнемощели и носят спомените вечни

до всяка клетка най-нищожна и връщат ме отново и отново

към спомени далечни за минала любов, която искам да забравя…

Прости ми, Господи, и помогни ми тез спомени да заменя със нови.

Във Твойто царство няма сълзи и всяка рана Ти превърза.

Във изумрудено море душите ни ликуват и нови бисерни мъниста ронят

и Твоя трон обграждат и Твойто царство славят, и нови песни пеят,

които неизвестно кой е писал, и нови измерения живота придобива,

където вечната любов за пръв път има смисъл….