ТЪРСЕНЕ

от Васил Василев

 

Господи, ние вечно се взираме,

Ние искаме Теб да съзираме.

Затова и нощем будуваме

Или на светло сънуваме

И често към Тебе викаме,

Кога будни, а друг път на сън.

Искаме в песни да Те чуваме

Или в картини да Те виждаме,

Ние винаги Тебе издирваме,

Ние винаги Тебе ловим

И все така недоумяваме,

И все така учудени оставаме,

Защо трябва в света да вървим,

Когато Тебе Те няма там?

Защо само с вяра те виждаме?

Защо ние сме тук, а Ти там?

Защо за нас светът е голям,

Не защото голям е наистина,

А защото в него като вървим,

Като душите си жадни за Тебе държим

Ние от жаждата се изнуряваме,

Ние от търсене се уморяваме

И от ходене нозете си влачиме.

Боже, не можем ли на Теб да приличаме?

Не може ли, Боже, при теб да останем?

Не може ли в Теб да летим,

Та да не Те дириме вече

И Ти да си вечно с нас.

Боже, светът не е голям

Когато Ти, Боже, си там.

И ако ние не можем при Тебе да дойдем

Ела, Боже, Ти тогава при нас,

За да свърши нашето скитане,

За да отпуснем уморено глава

Там в края на пътя, във вечността,

Да приседнем в Теб като във пристан

И да слушаме Твоята тишина,

Да гледаме това, което не виждаме,

Там, където копнежите ни се събират,

Когато мислите ни във Теб се фокусират,

Където началото е и край,

Където  времето не тече,

Където всичко е събрано завинаги

Където пее просторът и виждат се звуците.

Там, където всичко е събрано в едно.

Боже, там ще спре нашето дирене,

Там ще утихне наш’та душа,

Там светът вече не ще е голям.

Защото Ти, Боже, си там.