Хлебна одисея ( на Валери Душков по идея)
от Джина Маркова-Прат
Оплака се хлябът на лопатата, която го държи,
че правило различно за всеки във пещта важи,
температурата е там различна и даже собственицата обична
не знае, че резултатът от това е всички тези хлябове полуготови,
с които тя не знае що да стори.
Да, резултатът е плачевен, споделя хлябът с глас напевен
и нещо трябва тук да се направи и тази ситуация да се оправи.
Лопатата взе въпроса при сърце, обърна към Господарката другото лице
и важно всичко й разказа, как хлябът много лош се оказа,
оплаква се и негодува, от него лопатата дори се срамува
и менаджмента на пещта той криткува, още малко всички той ще разбунтува.
Господарката побесня, погледна злобно в настаналото мълчание гробно.
“Така ли? – ревна тя. Ще го науча аз!
Изхвърлям го от тука точно в този час.
Няма място той във нашата комуна,
със свойта критикарска недопечена муцуна.
Там в буклука да върви, няма кой да се церемони!”
Неподозиращият нищо хляб като разбра
със сълзи на очи пое по направление,
зададено от висшестоящо управление.
На път той мина покрай двуликата лопата:
“Що стана?- попита. Защо отивам на буклука?”
“Не те познавам! Махай се от тука!” –
лопатата безмилостно отвърна,
но в този миг я Господарката обърна
и другото лице към хляба рече:
“Що става, братко, не можеш да издържаш вече?”
Замислен хлябът не отвърна нищо, а почна мъдро да анализира,
че вместо някой да го компенсира
загдето бе изваден не готов,
даже да го кажем почти суров,
той бе предаден от някой, който го нарече “брат”
и туй доведе във живота му обрат.
Помисли си, че туй наистина са дни последни,
начало на страдания поредни
и брат е който истински обича,
не който лицемерно “брат” нарича.
Че Бог предупреди ни :”Брат брата ще предава!”
Единствено се лицемерието разпознава,
ако на канара Исус стоиш,
ако в ръка си Библия държиш,
ако си воден от Духа на Бога Свят
и не предаваш брата за комат.
