Пътят
от Димитър Иванов
Дълъг е пътят и обширен просторът,
кoито те водят към нови земи.
Все е пред тебе тясната порта,
ключът в сърцето ти скътан стой.
Смело пристъпваш, после се спираш,
отново поглеждаш напред и в страни,
полъх в гърба ти безмълвно говори:
“Не можеш да спираш, бързо реши!”
Различни по-цвят, облечени в багри,
на всяка пътека по-нещо стои,
и чакаш Духът в теб да говори:
“Това е за тебе – хайде върви!”
Безброй светове събрани в едно,
но всеки от тях свой път си има,
и целта в това – всичко добро,
понякога е недоловима…
