Сън
от Джина Маркова-Прат
Сънувах аз чудесен сън – във космоса летях,
пътувах към незнайни светове, изпълнена със трепет бях.
Очаквах аз да видя галактики, звезди,
които Бог във Своя гений създаде без дори
да се затормози или пък измори.
Летях из космоса в съня си, около мене бе безкрайността
и само тук таме в далечината проблясваше звезда.
И моят мъничък човешки ум
безкрайността не можеше да разбере.
Макар, че виждах необятността с очи,
не можех да повярвам как мълчи
галактика блестяща, небе, звезди,
не можех да повярвам самотността и пустотата
и страх обхвана ми душата
и паника сърцето ми скова, прииска ми се даже да умра.
Почувствах се така самотно, тъй както нивга до сега
и нямаше до мене никой от хората в света,
които аз обичах от цялата душа.
Поисках аз да чуя децки плач или пък котката да мърка,
дори да чуя през панела съседът, който хърка,
да звънне телефон или пък някакъв галфон
да вика там пред блока….
Но нищо от това – пред погледа ми беше пустота,
безкрайност необятна, която ме разделяше
от всичко, което някога обичах.
Помислих си : ” Това на ад прилича”.
И в миг сърцето ми изпълни се със непозната мъка
за тез души, които в ада ще отидат,
че туй за тях ще бъде вечността,
ще бъде мъка, скръб и тъмнина,
че разделени те завинаги ще бъдат от Отца,
от светлината, от любовта, от милостта,
защото Неговата Свята същност
отхвърля всеки грях,
защото Неговата въздесъщност
не ще се свърже никога със тях,
които под властта на Сатана живеят.
Грехът завинаги Той заклейми,
изпрати го във тъмни дълбини
и няма Той да има дял със никой,
койт е във грях,
не си мислете, че това шега е или смях.
Изплашена до смърт и ужасена извиках във съня си аз:
“Исусе, помогни!”
И в миг събудих се от този сън,
обляна цялата във пот,
но нямаше го вече този ад,
не беше той създаден за човешки род.
И в този миг почувствах аз Божата любов,
ръка Господна погали нежно моята глава.
Отворих аз уста и Бога мой прославих,
че там във вечността аз няма никога да съм сама.
