Исус е в мойта лодка
( по Марк 4:35-41)
От Джина Маркова-Прат
Исус е в мойта лодка,
С възглавничката тихичко заспал.
Човекът-Бог макар и уморен
Със мен е както ми е обещал.
И тъй пътуваме си ние
През езерото на живота
Вълните плискат, чайките летят
Красив е залезът на хоризонта.
Но изведнъж се вятър появява,
Започва лодката да блъска,
Вълни огромни вятърът издига
И езерото сякаш срещу мене съска.
Беснее бурята около мен
И всичко под краката ми се клати
И ни пари, ни хора с власт
Ще ми помогнат в този час.
“Исусе, Господи, Учител благ-
Аз знам поне Кого да викам,
Ела и избави ме, Ти от този враг,
Ела, в беда съм, помогни ми!”
Очи отваря моят Господ,
Поглежда ме с любов:
“Защо ти вярата отслабна?
Защо е този силен зов?”
И смъмря вятъра веднага,
Та Той и него е създал,
На езерото мир говори
И подчинява всичко с тихия Си глас.
И няма нужда Той да вика,
Че демоните знаят кой е Той-
Агнецът Божий, свят и чист.
И тях е Той създал.
Какво ли правят лодките около мене?
Запитах се във този час.
Те сигурно са потопени,
Ако Исус не е във тях!
Исусе, Господи, безбурни дни не си ни обещал,
Нито покой и радост непрестанни,
Но обещал си винаги да си със нас,
И обещал Си срещу бурите победи славни.
Отмина бурята жестока,
Сърцето ми е още ужасено,
Трепереща се свличам на колене:
“Исусе, Господи, благодаря!”
Единствено изтръгва се от мене!
