В търсене на любовта
от Джина Маркова-Прат
Пет континента и седем морета пребродих
Любов да търся по света
Незнаейки, че през цялото време
във мен е била любовта.
През морските бури тя моята котва била е,
В пустинните жеги – водата студена,
В пътеките тъмни е светела вечно до мене
И пазила е душата ми, тогаз заблудена.
В отрудени дни таз любов мой помощник била е,
Подкрепяла е ръцете, нозете ми тя,
А после във отдих компания моя
И радост в сърцето, и мир за нощта.
Защо аз била съм сляпа за нея?
Дори и до днес все още не знам.
Но Бог в милостта си духа ми събуди,
Исус е бил тази вечна любов във мен.
