Да рисува Животът
От Димитър Иванов
Лист бяла хартия, а над него четки.
Бои в многобройни цветове.
От всеки спомен – радост, болка,
Нанасят образ в шарки от сърце.
Старателно рисува – понякога небрежно.
Желае да намери правилния тон,
А четките танцуват, вършат свойта служба,
Не искат и да знаят за общия му фон.
Искам да съм четка- да рисува с мен Животът,
В топли багри изцяло потопен.
Само вземи ме, няма да споря,
Изпълнен съм с цвят ярко червен.
Движи ме с ръката, обхождай изцяло,
Дълбоко втривай по целия лист,
Да покрие червеното мръстното бяло,
Да бъде светът утре по-чист!
