Среща с Исус
от Джина Маркова-Прат
Вървях по житейската пътека окаляна, прашна, с уморени нозе,
вървях без да зная посока, нагоре, надолу, където пътят ме отведе.
Не бързах, не знаех къде отивам и нямаше усмивка на мойто лице,
само торбата със спомени, тегнеше в умореното ми сърце.
И в този миг пред мене Странник застана,
погледна ме Той със свойте меки, бащински топли очи
и нямаше в тях ни укор, ни гняв, ни омраза,
а само любов и болка за мойта съдба,
която съвсем друга могла е да бъде – далеч, далеч по-добра.
И Странникът само със поглед ми претърси душата
и цялата болка в един миг Той отне,
а после с любов ме погледна и простичко каза:
“Недей да грешиш повече, мое дете!”
Не можех да мръдна, стоях закована на моя прашен житейски път,
със всяка клетка разбрах каква трябва да стана,
за да избегна страшния съд.
От този миг знаех, че промяната нямаше да е лесна.
О, наранено сърце, веч не плачи.
И точно тогава разбрах, че всичко бих понесла
само, за да мога да гледам винаги в тези очи.
