Любов
от Васил Василев
Боже, защо Те обичаме?
И какво е това любов,
която обичаме да изричаме,
с която обичаме да се вричаме
и чрез нея в света надничаме?
И го обливаме в светлина,
и правим го да бъде различен,
и правим в него чудеса.
От Теб, Боже, е всичко това,
от Теб, Боже, е и любовта.
Защото, Боже, на Теб приличаме,
защото, Боже, от Теб извличаме
нашата мъдрост и доброта
за да вършим всичко това,
и посеем любовта във света,
та светът чрез нея да бъде.
И Ти, Боже, да бъдеш всред нас
и посяваме я да никне там.
Боже, Ти си толкоз голям,
а колко голяма е тя?
Защото от Теб я имаме.
Боже, Ти в нас я пося.
И кой я сложи у нас сега?
И защо до скоро я нямаше
и как стана това?
Ти ли посади я във нас?
Да расте и плод да даде.
И някой изобщо полива ли я?
И кой я прави тя да расте?
Или е на изчерпване
и ще свърши сега,
и трябва да чакаме ново снабдяване,
за да имаме пак нейното появяване.
От какво расте нейното присъствие?
И какво донася нейното отсъствие?
А може би трябва да я пазим
и не трябва да я хабим,
а някъде на дълбоко да си я съхраним?
И като имане да си я кътаме
и съвсем по малко да даваме,
че даже и никак дори,
за да имаме от нея до край
и да я пазим за себе си,
защото ни радва, когато я имаме.
И защо да не й се радваме до край?
Но защо ни боли ако я нямаме?
От какво расте нейното присъствие?
Това ли, че като искам ни даваш.
И какво донася нейното отсъствие?
Та като страдаме ни жалиш.
И защо понякога избликва като фонтан,
и с любов всеки е облян,
а друг път цъцри едвам.
И какво я прави да расте без да свършва?
И защо не ни тежи и не ни препълва?
И защо като ни товари
ни прави да полетим,
вместо да падаме под тежестта?
О, Боже, до кога ще Те питам?
Не мога ли просто да я изпитам?
Не мога ли просто да я изживея?
Та тя не е дадена за познание,
та тя е не дадена и за притежание,
тя дори не е и за мъдруване,
нито иска от нас любуване.
Тя е за да я раздадеш,
тя е от теб на друг да подадеш,
Защото не е като другите неща,
които се изчерпват от това.
Понеже от даване не свършва,
а чудно е, но от това расте.
От нейното имане не тежи,
но от нейното нямане ни боли.
И колкото повече я раздаваме,
толкоз повече я притежаваме,
защото, Боже, Ти цялата на нас си я дал.
Любовта не е това, което си задържал.
Тя е всичко, което да дариш си успял.
И всичко, което си раздал –
това е любовният ти капитал.
