Истина, истина ви казвам
от Димитър Иванов
В дните над вас ще бъда орел,
в дългите нощи пак ще ви пазя,
сълзите, които друг ви е взел,
ще събирам по капка в моята чаша.
Горчивите глътки вместо вас ще изпия,
ще отключа напред всяка врата,
под мойто крило във дъжда ще ви скрия,
пътят ще виждате дори и в мъгла.
Макар и боси ще ви преведа през горите,
ако стъпите в трън – ще е в моите нозе.
И мир ще ви дам, благославяйки дните,
но само ако… съм във ваш’то сърце!
