Хармоника
от Джина Маркова-Прат

Хармоника стара намерих на тавана,
дъхът ми през дупките мелодия подхвана,
прозрачна и нежна, стопли ми сърцето,
а вятърът я грабна и люшна към небето.

Духът ми със нея към облаците пое,
искаше на Бог лично да я занесе,
да стопли и Неговото сърце с таз малка песен,
в студената, мрачна, дъждовна есен.