Мамина мечтаОт Джина Маркова-ПратПод старата ябълка мама седеше превита
от спомени сякаш бе натежала.И спомни си първата рожба повитакак стискаше тя до гърдите.След първата щерка последва и втораИ радостта й беше голяма,голяма, но някак непълна,за своя гордост син искаше мама.Годините бързо летяха,парички във кърпа тя свива.И все за сина си мечтае,за него за колело събира.
И реши мама косичките нежниИ панделки на щерките връзва,Но пак през дългите нощи снежни.Мечтата за сина не й омръзва.
Мечтата й бе тъй голяма,
Отвътре сякаш пламти,
На трето дете реши се мама
И молитвата й Бог уважи.
Мечтите й пак не спряха,
Напротив, дори удвоиха.
Какъв ще стане синът на мама?
Картини нови пред очите й се разкриха.
Растеше той здрав и хубав,
А мама мечтае с любов.
На всичко за него готова,
Откликва на всеки негов зов.
Коляно ожулено връзва
И тениски мръсни пере,
И никак не и омръзва,
А просто от радост ще зареве.
Детето върви умно и кротко,
Наистина Божи дар,
Сърцето й пълни със радост
В живота й свети кат фар.
И тъй във мечти животът й мина.
Само докато се огледа
Порастнало бе момчето,
Със свое семейство до него.
Под старата ябълка мама седи,
Животът й кат на лента минава.
За нищо тя не се кори,
Само едната радост остана.
И пак си мечтае за него мама,
Но този път нова мечта:
Как в Божата свята десница
Любимият син ще остави тя.
