Размисли край океана
от Джина Маркова-Прат
С нов цвят дреха океанът се събуди,
изумрудено зелена с раета водорасли,
със златен пояс слънчо го очуди,
небето чак във него се загледа.
До пясъчни сандали полюшваше се леко,
готов да ги нахлузи, на накъде да тръгне,
но вместо него бялото платно на лодка,
забързано към хоризонти нови,
препускаше по-бързо от вълните
и рееше се без посока,
загубено, далеч от глъчка
и всякаква крайбрежна суматоха.
Тъй беше моята душа преди да срещне Бога,
тя луташе се сам сама, осиротяла, без посока
и бури ненадейни на непознати брегове
изхвърляха разбитата ми мачта
и нови грехове завличаха душата ми безсмъртна
към тъмни дълбини, където дяволски миражи,
измамливо красиви, ограбваха мирът ми непрестанно
и бавно, методично душата ми веднъж красива,
превръщаше се в кал и тиня
и нямаше надежда и спасение,
а само грях и мъка, и човешко тление.
Благодаря ти, Боже, за това, че ме нарече Своя дъщеря,
че ме оми, окъпа и прибра
във царските палати със Теб за вечността!
