Среща

от Джина Маркова-Прат

 

Отварям очи за новия ден-

не зная какво ме чака,

отдавна вече никой не спи до мен,

само котката се тай в полумрака.

В началото беше съпръгът, а после детето,

сега вече няма никой до мен,

не знам дали да почна денвник да водя

със разговор мастилено откровен.

И тъй в себе си аз погледнах спокойно и бавно

и там в дълбини непознати за мен

мойта безсмъртна душа аз видях за пръв път

във синьото утро на този красив ден.