НАИВНО

От Джина Маркова-Прат

Когато бях малка, наивна,
Аз често се сърдех на Бог,
Че в бедна страна съм родена,
С режим по комунистически строг.

Че нямах аз лъскави кукли,
А после обувки “стилето”,
И трябваше визи да прося,
За да тръгна по държавите напето.

Сега, когато съм голяма
И обикалям по света
Аз виждам истинската бедност
На хора под властта на Сатана.

Деца, незнаещи какво е кукла,
Които лягат гладни за нощта,
Когато празното стомахче ги събужда,
А няма нищо във пещта.

Започнах аз да се замислям
Какво е в същност бедността?
Защо в света все още има хора,
Живеещи във пълна нищета?

И питайки се тез въпроси
Дочух гласеца тих на Святи Дух.
Напомни ми, не само с хляб ще се живее,
А с всяка Дума, дадена ни от Отца.
Че Неговите обещания са вечни-
За тез, обърнали се към Христа,
Не ще да има нивга нищета!

Прости ми, Боже,
За мойто детско обвинение,
Отправено със глупостта на всяко младо поколение.
Сега е друг умът ми обновен
И други моите вълнения.
И друго важно е за мен – Законът Твой и Твойте повеления.

И знам, че нищо няма да ми липсва,
Защото грижиш се от все сърце
Ти, Тате, няма да оставиш в нужда
Делата на Свойте ръце.