Дъжд
от Джина Маркова-Прат
Ето, вървя под дъжда и си мисля
И тъжно е мойто сърце,
Не знам от дъжд или сълзи
Е мокро бледото ми лице.
И колко дълго така съм вървяла
Не знам и не търся заслон,
А мислите, бързи светкавици,
Гърмят ли, гърмят в ума- небосклон.
Дъждът си вали, по чадъра ми бавно се стича.
Противно на мислите ми не бърза дъждът.
И в миг устата ми бързо изрича:
“Боже, прости ми. За всичко прости!”
И сълзите още по-бързо потичат
Не, май дъждът се усили сега.
Животът ми кат на лента протича,
Съзнавайки болката, причинила там в светите небеса.
Отново се моля за прошка.
Устата ми бързо шепти.
Дъга ми напомня завета ми с Бога,
Я, дори и дъждът спрял да вали….
