Мечта
От Джина Маркова-Прат
Когато бях малка аз много мечтаех-
Каква ли ще стана един ден аз?
Професии разни безспирно избирах,
Пръвъплъщавах се в тях със страст.
И неуморно със себе си дискутирах,
В мечтите каква ли не бях,
Мечтаех, мечтаех, не спирах,
От толкоз мечти дори и не спях.
Сега едно нещо само аз искам:
Да бъда, Боже, във Твойта ръка,
Ликът Ти да гледам, гласът Ти да чувам,
От Теб да не се отделя.
Да бъда аз арфата многострунна,
С която песен Ти да редиш,
И в дългата нощ пълнолунна
Да бъда перото, с което Ти да твориш.
Благодаря Ти, Боже, за тази нова мечта,
Която е лесно осъществима,
Защото щом съм във Твойта ръка,
мечтата в действителност се е претворила.
