На Валери
от Джина Маркова-Прат
Рождените дни не са дни за равносметка,
те са за глъчка и радостен вик,
но една бърза панорамна гледка
премина и там някъде открих твоя лик.
Лято. И ведро е небето,
и облаците бели на мама кат прането
прострени са над тебе и спомнят ти детето,
с ожулено коляно и пълни със сълзи очи
как тича през полето към нежните ръце на мама,
които на сапун миришат,
с усещане за нещо много чисто и даже свято,
с усещане незабравимо, че таз сълза пролята
ще си остане вечно там във мамината длан
и нивга няма да се появи отново в твоите очи.
Къде е туй безгрижно време?
В ръка да може да се вземе.
Да може да се върне за миг поне отново,
със радостта на туй детинско безхаберие,
закриляно от майчината ласка и пълно със доверие,
без никаква измама и окраска.
Тоз миг би бил и моят най-добър подарък
за туй порастнало момче,
което завинаги е съумяло да запази
кристално чистото сърце на малкото дете, което Бог създаде!
