На дъщеря ми (по молба на п-р Славчо Йорданов за неговата дъщеря)
от Джина Маркова-Прат
Отдавна при Господ се моята майка пресели,
но все още аз виждам лика й до мен
и в дългите зимни нощи студени
от спомени аз съм пленен.
Тез спомени, бързи коне, преминават,
там нейде аз виждам и мамините очи
и сякаш гласът й гальовен и мил
все още в ума ми звучи.
И спомням си как жадна за мене бе тя,
как винаги чакаше аз да се появя,
как никога и за нищо не ме обвини
и никога на устните й отказ не се появи.
Готова да дава любов безгранична,
без отдих, без мяра, без страх
понякога строга, но не безразлична
и винаги пълна с любов.
Готова от смъртното ложе да стане,
всичко да свърши, за мен нищо да не остане.
Да вземе, ако може и моето бреме,
на мен да даде цялото си време.
Почивай в мир, мила мамо,
аз искам едно нещо само :
На моята щерка за твойта любов да разкажа.
Тя твоето име носи, мамо.
Но аз искам и твойто сърце да има,
така че в студената дълга зима,
когато нейният син на прага пред нея застане,
тази любов да го стопли, тази любов да го погали
и тази любов и той никога да не забрави.
