Преди всичко това ( по Еклисиаст 12:6)
от Джина Маркова-Прат
Преди да се скъса сребърната верижка
и да се счупи златната чаша,
преди да изпиеш до край отброените дни,
преди твоето тяло, веднъж толкоз красиво
да стане на пръст преди да усетиш дори.
Преди да преминеш в неизвестното отвъдно
и се огледаш в огледалото на вечността,
преди духът ти да се върне при Бога,
отчет да даде за омразата и за любовта.
Тогава ще видиш ти всичко от горе
и сълзи ще рониш за непростени злини,
за толкоз възможности неосъщетсвени,
пропуснати в бяг за пари.
Тогава ще видиш по-друго могло е да бъде
и не само с хляб се живее в света,
че Бог непрестанно от кръста те гледа
и простичко пита : ” До кога така?”
Преди да е късно, непоправимо,
преди за теб да се свърши света,
сам претегли си съдбата,
че после ще е много късно за това!
