Спомени
От Джина Маркова-Прат
Седя и мисля си, че в залеза на мойте чувства душата ми последна котва спусна,
сърцето ми преуморено и отпуснато не може да приеме нищо,
препълнено с житейски болки, накъсано след безполезни битки,
отронва малките червени капки, които нямат сила даже да се движат,
а бавно спускат се изнемощели и носят спомените вечни
до всяка клетка най-нищожна и връщат ме отново и отново
към спомени далечни за минала любов, която искам да забравя…
Прости ми, Господи, и помогни ми тез спомени да заменя със нови.
Във Твойто царство няма сълзи и всяка рана Ти превърза.
Във изумрудено море душите ни ликуват и нови бисерни мъниста ронят
и Твоя трон обграждат и Твойто царство славят, и нови песни пеят,
които неизвестно кой е писал, и нови измерения живота придобива,
където вечната любов за пръв път има смисъл….
