ТЪРСЕНЕ
от Васил Василев
Господи, ние вечно се взираме,
Ние искаме Теб да съзираме.
Затова и нощем будуваме
Или на светло сънуваме
И често към Тебе викаме,
Кога будни, а друг път на сън.
Искаме в песни да Те чуваме
Или в картини да Те виждаме,
Ние винаги Тебе издирваме,
Ние винаги Тебе ловим
И все така недоумяваме,
И все така учудени оставаме,
Защо трябва в света да вървим,
Когато Тебе Те няма там?
Защо само с вяра те виждаме?
Защо ние сме тук, а Ти там?
Защо за нас светът е голям,
Не защото голям е наистина,
А защото в него като вървим,
Като душите си жадни за Тебе държим
Ние от жаждата се изнуряваме,
Ние от търсене се уморяваме
И от ходене нозете си влачиме.
Боже, не можем ли на Теб да приличаме?
Не може ли, Боже, при теб да останем?
Не може ли в Теб да летим,
Та да не Те дириме вече
И Ти да си вечно с нас.
Боже, светът не е голям
Когато Ти, Боже, си там.
И ако ние не можем при Тебе да дойдем
Ела, Боже, Ти тогава при нас,
За да свърши нашето скитане,
За да отпуснем уморено глава
Там в края на пътя, във вечността,
Да приседнем в Теб като във пристан
И да слушаме Твоята тишина,
Да гледаме това, което не виждаме,
Там, където копнежите ни се събират,
Когато мислите ни във Теб се фокусират,
Където началото е и край,
Където времето не тече,
Където всичко е събрано завинаги
Където пее просторът и виждат се звуците.
Там, където всичко е събрано в едно.
Боже, там ще спре нашето дирене,
Там ще утихне наш’та душа,
Там светът вече не ще е голям.
Защото Ти, Боже, си там.
